Първият ми работен ден в GreenPath беше запомняща дата за мен, защото беше ден преди официално и тържествено да се дипломирам в степен „Бакалавър Човешки ресурси”. Ден, изпълнен с голямо притеснение, нови познанства и доста смесени емоции. Наблюдавах ценностите, процесите и процедурите, как екипът работи като една добре смазана машина. След края му и на път към вкъщи бях сигурна, че това е моето място и ще стана част от Екипа на Green Path.
Като нов човек се стараех да се приобщя и ми отне известно време да се отпусна и да влезна в ритъм. Неусетно мина месец, два, три… не спирах да се адаптирам към работния процес, да вземам активно участие в решаването на работни казуси и ситуации, да се старая да изпълнявам поставените задачи в срок и с прецизност, да опознавам колегите и работния процес, да преоткривам себе си и всичко ново, което научавах, докато неусетно времето от старта премина като миг от вечността.
В старанието си да достигна професионализма на колегите, понякога пропусках дребните детайли, но благодарение на екипната работа съзрях подкрепата на всички и това ме накара да се почувствам уверена, че изборът ми на работно място е правилен. Искрено вярвам в тяхната подкрепа и им благодаря. Но може би разковничето, което ми помогна да не бъда „изгубено и лутащо се дете, незнаещо на къде да поеме”, бяха ежемесечните срещи във връзка с оценка от представянето ми до момента. След всяка среща се изчистваха пречките и стените, които сама поставях пред себе си. Бях по-мотивирана и сигурна, че се движа в правилната посока.
За първи път ми се случваше да имам ежемесечна оценка на представянето и на базата на обратната връзка да ми обръщат внимание за детайли, на които да наблегна или които пропусках. Нито веднъж не бях критикувана или по някакъв начин засегната, а бях насърчавана и съветвана как е по-добре да постъпя. Заедно изграждахме доверие едни към други.
С обема от фирми, които обслужваме, разнообразните казуси, свързани с тях, постоянните срокове, които са присъщи за професията, комуникациите с държавните институции и съчетавайки „редовна” форма на обучение степен „Магистър”, вечерни лекции, курсови работи и защити, за мен тези шест месеца изминаха неусетно. Преплетени в различни казуси и случки, различни сфери на дейност сред обслужваните фирми, непрекъснат кръговрат на месечни и годишни справки и срокове, много нов опит и знания, изобилие от емоции, дилеми и колебания "дали ще оправдая очакванията", старание и упоритост, но ето, че и след тях, не изпитвам колебание, че пътят е верен и че ще го вървя още по мотивирано и целеустремено.
Светлето може и да не осъзнаваше, но беше голям учител за нас. Учител как да помогнем на нов служител да стане част от екипа ни.
Нейните първи шест месеца бяха във време на промени и предизвикателства за Green Path и може би на моменти не успявахме да ѝ обърнем нужното внимание.
Имаше обаче нещо много значимо за нас и това беше фактът, че я харесвахме. Знаехме, че тя ще бъде „нашият“ човек в този момент. Това беше причината да опитаме няколко подхода, с които да ѝ помогнем да се справи с новите задачи, които ѝ давахме, да стане част от нов за нея екип, да се запознае с нови клиенти, процеси, организация на работа.
Решихме, че това ще стане най-правилно като ѝ посочим пътя така, както го виждахме ние. Започнахме да се виждаме месец след месец с нея и на тези срещи, лъжичка по лъжичка, ѝ подавахме информация какво може да подобри или как да се справи с нещо, което я препъваше.
Целият екип и аз се ангажирахме да ѝ помогнем да почувства внимание и грижа, като всяка една от нас създаде лично отношение с нея.
В края на тези шест месеца, ние получихме един страхотен колега, на когото можем да разчитаме, който стои рамо до рамо с нас и който е неделима част от екипа ни.
СВЕТЛЕ, ДОБРЕ ДОШЛА ПРИ НАС! 😊